Икономика и политика Злато и сребро Инвестиции по време на криза Real Estate (Недвижими имоти) Numismatics Месечен анализ (Newsletter) Valcambi - gallery Архив Контакти и консултации: kpgrudov@yahoo.com Регистриране на международни бизнес корпорации. "Купувайте земя момчета, вече не я произвеждат."                   Марк Твен

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ СПЕКТЪР Съвременната политика е рожба и жертва на медиите и особено на телевизията. Политиците на практика се превръщат в рекламни агенти на самите себе си, изстрелвайки кратки фрази или разигравайки предварително режисирани и репетирани спектакли от телевизионния екран. Кратки лозунги като “Форца Италия” или българският му вариант “Напред България”, “Времето е наше” или “800-те дни” на Симеон Сакскобурготски, са в състояниеда мобилизират, а по точно да заблудят гласоподавателите и да донесат победа на съответния кандидат. Изборните резултати на Ж.Ганчев в президентската надпревара, на НДСВ и “Атака” в парламентарните избори са свидетелство за ефекта на едно ловко използуване на медиите за да “се продаде” дадения политик или партия на избирателя. Никой от сериозните политици или партийни лидери не би рискувал да излага идеите и програмата си в рамките на 10-15 минути телевизионно време, защото първо няма да може да го направи за такъв кратък срок и второ, ще отегчи повечето зрители. Като резултат рейтинга му неминуемо ще падне. “Телевизионният рефлекс” става втора природа не само на политиците, но и на политолозите, а от тук и на широката публика. Негово следствие са термините “ляв”, “центрист” и “десен” политик, дефиниращи политическия спектър. Тези термини са твърде разтегливи и съдържанието им варира в зависимост от разбиранията на този, който ги употребява. Преди два века либерал (ляв) е бил всеки, който е защитавал свободата на словото, социалната мобилност, ограничените права на правителството и върховенството на частната собственост. С течение на времето понятието либерал придобива ново съдържание и днешните либерали (леви) все още защитават свободата на словото, макар и с някои оговорки, но вече защитават силното, интервенционистично правителство и ограничена частна собственост. В редиците на съвременните либерали бяха по голямата част от членовете на екипа на президента Клинтън, а сега най ярките представители на тази тенденция са бюрократите, които управляват Европа от Брюксел. Консерваторите (десните) винаги са били привърженици на силното правителство и национализма, като типичен представител на класическите консерватори е Бисмарк. Днешните консерватори, типичен представител на които беше лейди Тачър, понякога защитават икономическата свобода и свободната търговия, особено когато те съвпадат с интересите на големия бизнес и икономическия национализъм. В политическия спектър на бившите страни от Източна Европа цари пълна неразбория, сравнима само с неразборията в икономиките им. Като пример може да се посочи “Партията на безпартийните” в Полша. Що се касае България ние може би държим първенството с такива бисери като “Консервативна екологична партия” (еколозите по правило са либерали) или НДСВ, която гордо носи името на лидера си и също претендира да бъде либерална. При повечето партии, които са регистрирани в България объркването започва още с името. Политиката като наука изучава кой решава кой какво да получи, как, защо и кога. Това е наука за това как хората си сътрудничат или се конкурират при разпределяне на вече създаденото богатство, действувайки при това доброволно само понякога. Политиката като практика е управление- прилагане на сила, за да се контролират хората. С други думи политиката като практика е ограничаване свободата на хората и следва да бъде анализирана на тази база. Свободата е универсално понятие, но най общо може да се раздели на икономическа и социална свобода. Съвременните либерали са склонни да позволяват социална свобода, но са за ограничаване на икономическата свобода, докато консерваторите позволяват икономическата свобода и ограничават социалната свобода. Авторитарните режими ограничават и двата вида, особено социалната, в тоталитарните режими не се позволяват нито икономическа, нито социална свобода. Очевидно е, че простата схема “ляво- дясно- център” не е в състояние да даде представаза политическия спектър. Една по полезна схема на политическото пространство би имала вида, показан на долната схема Непредубеденият анализ на българския политически спектър би показал, че основните партии са се скупчили около центъра въпреки разнородната фразеология, която употребяват. Българските политици са достатъчно хитри за да забележат, че основната маса избиратели мрази политическия екстремизъм независимо от незавидното си социално и икономическо положение. Колкото и да е парадоксално, избирателите са по силно ориентирани към центъра. Отделният човек по принцип е толерантен и разумен, и само когато е част от група, тълпа или партия, се превръща в тъпак. Умните и предприемчиви хора в България се стремят да устроят така живота си, че да не зависят от действията на правителствата и държавата като цяло. Защото днес държавата се намесва във всеки аспект на живота на хората от раждането им, с регистрациите, актовете за раждане, имената и единните граждански номера и до гроба със смъртните актове и цялата друга противна бюрокрация, която ни заобикаля и задушава свободата на човека. Държавната бюрокрация регулира всички човешки действия. Тя натрупва планини от закони и постановления, в които се объркват и най-ловките юристи, създавайки един механизъм, който е толкова комплексен, неефективен и ретрограден, че възбужда недоволството дори на тези, които са отговорни за функционирането му. На всички здравомислещи, независими и свободолюбиви хора, с изключение на представителите на политическата класа и обслужващите ги бюрократи.